Любовта минава не само през стомаха но и през очите… прекрасна инициатива на Тake-a-cake
“Take a Cake ти представя новия си проект Cupcake Art – рисунка върху капкейк. Непретенциозна, забавна и вкусна форма на изкуство, Cupcake Art вдъхнови няколно известни български художници да участват в пилотната тема Свети Валентин. Идеята за проетка се роди като алтернатива на картинките с популярни анимационни герои, за които има голямо търсене, но за съжаление употребата им представлява нарушаване на авторското право. Решихме, че нашите клиенти трябва да получава качествен продукт с уредени авторски права. Много се радваме, че на поканата ни се отзоваха автори с различни и изявени стилове”
Двамата с хлапето съсредоточено се хързулкаме в кишата и внимателно стъпало по стъпало слизаме в подлеза на метрото.
Транзитно преминаваме покрай лелите с гевреци, лелите с цветя, бившия ми учител по рисуване с дайре и брадат чичакт облечен в палто на растманиански райета който свири на акордеон. В главата ми измежду мислите за грейки, закъснения и реклами със зайци изведнъж се оказва осъзнаването, че човекът с акордеон свири Адажиото на Албиньони.
От изненада намалявам за момент и отрязъкът вечна тъга се врязва в стените и тавана изпълвайки целия подлез…
20 минути по-късно пред Градината имам неоспорим аргумент – ти ТРЯБВА да ходиш на градина а аз на работа иначе като пораснеш ще се наложи да стоиш в подлеза и да свириш разни … адажиа.
Реставрирах тоалетка.
Ако някой си я познае – 600 парички и е негова.
Боядисана е с акрил, а рисунките са покрити с декупажен лак. Може да ползва и почиства лесно.
Всяка сутрин се возя с метрото и разглеждам хората във вагона,
с течение на времето установих, че някои от тях спокойно биха могли да заемат достойно място в обожавания ми блог The Sartorialist , за сега не успявам да събера смелост да ходя с камерата насам-натам и да снимам толкова много непознати.
Като човек занимаващ се предимно със създаване на визуални неща и болен перфекционист на тема детайл, се чувствам много заредена, когато видя някой, който не е навлякъл универсалната униформа, а се е отнесъл с любов и вкус към втората си кожа.
До момента в които събера смелост и започна да снимам смятам да пускам тук снимките уловени в мрежата по време на сутрешното кафе, надявам се да ви е приятно.
Като голям фен на Pin-Up снимките и на туториала от типа “преди и след” нямаше как да пропусна този материал, за снимките по които са правени любимите ми постери. Сега имаме фотошоп, а навремето хората са снимали натурата и после са рисували с ръчички превръщайки обикновените красавици в богини. Въпреки, че ако трябва да съм съвсем искрена предпочитам истинските моделки, именно защото са истински, колкото до нарисуваните все си спомням репликата от Заека Роджър, когато гаджето на детектива го завари със събути панталони пред ослепителната Джесика Раббит- “О, пробваш се с малко акварелни боички, а?”
